Един от най-големите проблеми на съвременната църква и на затъналата в блатото на неверието мисия е неспособността на свързване на небесното откровение с практичността и реалността на живота в настоящия свят. Или сме прекалено отнесени в религиозни чувства, от една страна, и сме неадекватни, или сме прекалено въвлечени в обществени и политически страсти, от които трябва да се пазим неосквернени. Някак се оказва много трудно за днешния вярващ да намери съвършения баланс на адекватно свидетелство за идващия век в този век, както ни е завещано и заповядано от Господ Исус Христос.
Посланието на ап. Павел до Тит е своеобразно концентрирано представяне на благовестието в неговата небесна, земна и практична страна в личен и общностен план. Тази картина апостолът успява да постигне в рамките на три кратки глави.
Четейки писмото до Тит можем да открием няколко акцента:
- увереността на апостола в неговата идентичност и задача от Бога;
- важността на християнството като учение;
- неразривната връзка между небесното послание и практичното му реализиране в живота тук на земята и в служение;
- нуждата от изграждането на личен характер и общностна християнска култура;
- църквата се нуждае от изграждане на структура, която е сравнително проста;
- необходимостта от контриране на културата, която влияе на поведението на вярващите с нужната строгост (1:12-14; 2:15, изр. 2)
- На шест места в рамките на краткия текст се говори за вършенето и упражняването на вярващите в „добри дела“ (1:16; 2:7, 14; 3:1, 8, 14).[…]
Една от основните теми на посланието е идеята, че християнството е учение. В посланието до Тит това е отбелязано в редица стихове: 1:9, (ст. 11 говори, че дейността на лъжеучителите е също учение), 2:1 – здравото учение; 2:4 – старите жени учат младите; 2:7 – как Тит следва да преподава Божието учение, формат и метод; 2:10 – учението на Бога, на нашия Спасител; 2:12 – Божията спасителна благодат ни учи; 2:15 – още инструкции какво да съдържа и как да се провежда учението на Тит; 3:14 – вярващите трябва да се учат на добри дела, вкл. като подкрепят мисионери. […]
В Тит 1:9 се сочи, че една от важните характеристики на презвитер (синоним на старей, епископ, лидер) е способността „да държи вярното слово, според както е било научено, за да може да увещава със здравото учение и да опровергава онези, които противоречат“; за отбелязване е, че не красноречието, образователния ценз или способността да развиват нови теории са важни в изискванията към християнските водачи, а това да не се отклоняват в учението от вярното слово, дадено в началото и да могат да оборват тези, които му противоречат.[…]
Из статията „Християнството: учение, характер, дела“. Можете да прочетете цялата статия тук.
Слушайте проповедта „Християнството: учение, характер, дела“ в YouTube канала на Християнски мисионерски център – Видин.
Християнски мисионерски център Видин 