[…] В Стария Завет израилтяните и юдеите са имали заповедта на закона да дават на Бога десет на сто от успеха на делата си. Това даване е един вид припомняне, че без Бога ние не можем да придобием нищо.
Десятъкът е вид религиозен данък съгласно закона на Моисей, чрез който се издържа свещеническото съсловие в старозаветния Израил (Левит 27:30-32; Числа 18:21, 24). Данък обикновено се събира от властите, за да се издържат и за да вършат функциите си най-вече на опазване на реда и сигурността. При десятъка „данъкът“ се дължи на Бога като благодарност за Неговото снабдяване на нуждите и като издръжка на свещенослужителите, чиято дейност е да осигурят поддържане на връзката на хората с Бога. В този смисъл даденото като десятък в Стария Завет е дадено на Бога, но от него се издържат свещениците. […]
Важи ли учението за десятъка в Новия Завет?
Десятъкът е неприложим в Новия Завет по редица причини:
– Законът на Моисей се изпълни в Христос, което важи и по отношение на десятъка. При промяната на свещеничеството, Исус е вечният Първосвещеник, следва и промяна на закона. Това се отнася и до закона за десятъка и може да бъде проследено в посланието до Евреите 7:8-18. Следва учението на Христос да определи какво и как се дава на Бога. Исус споменава десятъка в Своето учение единствено в контекста на остра критика срещу религиозното лицемерие на фарисеите (Матей 23:23; Лука 11:42; 18:12).
– Новозаветно „царско свещенство“. Светии или „свещеници“ според Новия Завет са всички вярващи; няма деление на „клир“ и „паство“ или „свещеник“ и „несвещен мирянин“. Така няма определена група от вярващите, които да се ползват от една десета част, така, както е структурирано това даване на десятък в Стария Завет.
– Принципът на новозаветно даване вече не е „десятък“ по закон, а щедрост от любов към Бога и братята. Горното не означава, че не следва да се дават средства за издръжка на тези, които служат в църквата и на мисионерското поле. Напротив, в посланията на ап. Павел подробно се разяснява нуждата от „отдаване на двойна почит“ на тези, които се трудят в Словото и на Божията нива (1 Тимотей 5:17). Да не обвързваш устата на вола, когато вършее“ и „Работникът заслужава заплатата си“ – 1 Кор. 9:9, като ап. Павел тук цитира Старият Завет, в първия случай, давайки му новозаветно тълкувание – необходимостта да се подпомага финансово този, който се труди на Божията нива (Също вж. 1 Кор. 9:9-10, където ап. Павел също цитира закона на Моисей в тази връзка). Но принципът на даване за служението вече не е задължителен „десятък“, а даване според своето предварително решение („както е решил в сърцето си“), щедро („без да се скъпи“), доброволно („не от принуждение“) вж. 2 Кор. 9:7. Нещо повече, принципът е, че всичко, което имаме и в което се състои благословението в този живот, принадлежи на Бога, който ни даде Сина Си, за да ни спаси от този свят и смъртта и затова Му дължим всичко (1 Йоан 3:14-24). […]
Из статията „Трябва ли да даваме десятък според Новия Завет“. Можете да прочетете цялата статия тук.
Слушайте проповедта „Трябва ли да даваме десятък според Новия Завет“ в YouTube канала на Християнски мисионерски център – Видин.
Християнски мисионерски център Видин 