
Всеки християнин е редно да знае, че предстоят усилни времена. Библейският текст е достатъчно категоричен по този въпрос и не бива да допускаме лековато отношение към идващите предизвикателства. Единствено здраво вкоренените в небесната реалност християни ще могат да посрещнат изпитите на вярата, които ще ни връхлетят през идващия исторически сезон.
Вкореняването в небесната реалност не е някакъв абстрактен призив за живот в измислен свят, който не може да бъде разбран. Вкореняването в небето (прeбъдването в учението на Христос) води до стабилно ходене на земята. Мотивира ни да подхождаме правилно към важните житейски избори; разкрива ни величието на Христовия народ, към който принадлежим; помага ни да разбираме настоящето; вдъхновява ни да научим уроците на миналото; прави ни да възприемаме, изповядваме и следваме ценностната система на Господа и т.н.
Настина кризите в обществото са на всички нива, но нека помним, че вярващите от другите епохи също са се изправяли пред сериозни изпитания. Сблъсквали са се със сериозни трудности и е трябвало да взимат решения, от които е зависила съдбата не само на отделния човек, но и на цялата общност от вярващи хора.
Пример за такова сериозно изпитание е ситуацията, пред която се изправя Тялото Христово само 20 години след онази Петдесятница, в която църквата се появява на историческата сцена. Кризата идва в резултат на сериозния натиск от страна на силно придържащите се към юдаизма вярващи да бъде наложено изискването християните от езически произход да се обрязват.
От правилното справяне с този натиск зависи вътрешния мир на църквата и външния успех на благовестието. Ако в онзи момент (описан в Деяния 15 глава и Галатяни 2 глава) християните бяха приели обрязването, то завинаги щяха да влязат в ролята на незначителна секта, обслужваща юдаизма.
Но какво точно предизвиква тази първа криза, която заплашва да разруши хармонията сред вярващите в зората на църквата? Хора, ревностни за юдейския облик на новосформираната общност от вярващи в Месията, обикалят местата, на които апостол Павел и Варнава проповядват и се стремят да внушат, че християните няма как да се спасят, ако не се обрежат в съответствие с юдейския закон. Това учение отваря възможността последователите на Христос от езически произход да се объркат, съблазнят и да отпаднат от вярата.
За да бъде предотвратена тази опасност, църквите в Антиохия и Ерусалим организират събор в Ерусалим. Този доктринален въпрос час по-скоро трябва да бъде изяснен. Църквата в Антиохия, която е център на християнството сред езичниците, изпраща на събора Павел и Варнава, за да свидетелстват за Божието действие сред повярвалите езичници.
Решението на събора е историческо по много причини: кризата е овладяна и църквата поема по своя славен път да свидетелства за Великия Възкръснал Спасител; определя се сферата на влияние на различните апостоли – Петър сред юдеите, Павел сред езичниците; разкрива на бъдещите поколение как Христовата църква трябва да се справя с опасността от лъжеученията и др.
Слушайте проповедта „Когато се полагаха основите“ в YouTube канала на Християнски мисионерски център – Видин.