Във Второто послание към Тимотей апостол Павел отбелязва, че у неговия ученик се намира същия вид нелицемерна вяра, каквато имат майка му Евникия и баба му Лоида. От тези думи на Божия служител установяваме, че освен нелицемерна съществува и лицемерна вяра – вяра, приличаща на истинската, но имаща в крайна сметка различни от Божии цели; вяра, която има вид на благочестие, но е отречена от силата, която дава същинското следване на Христос.
Такъв вид лицемерна вяра води до предефиниране на разбирането за успех и лъже, че човек осмисля живота си в рамките на светските ценности, а не в търсене на Божията воля. Заради лицемерната вяра, например, днес цели квази-християнски общества са стигнали до състояние да благославят извратеността на т.нар. еднополови бракове, като по този начин в името на Божията любов на практика отричат благочестието.
В посланието на апостол Павел към Тимотей обаче ясно виждаме каква е същността на успеха за търсещия Бога. Интересно е обстоятелството, че апостолът пише това свое писмо в края на дните си тук на земята. Пише го от затвора, страдайки като злодей заради Евангелието. Очевидно е, че според светския критерий да си затворник не покрива представата за успех.
Затворът обаче не е единствения успех, който съпътства апостол Павел по време на служението му. Неразпознаването на служителя е съществена част от изобилния живот на Божия посланик в този свят. И днес множество истински апостоли, учители, проповедници на Евангелието биват отхвърлени и неразбрани. Всеки нормален човек има нужда от признание. Жаждата за признание обаче може доведе човек до фокус върху собственото му его и затова важният въпрос за всеки служител е от кого всъщност търси признание? От Бога или от човеците.
Във второто си писмо към своя ученик апостол Павел насърчава Тимотей да търси същия вид успех, какъвто е постигнал самия той. Успехът на практика е да съучаства в страданията като добър войник на Исус Христос. Това е пътят към успеха. За да бъде постигнато това постижение обаче християнинът трябва да постоянства в Христовото учение, което е единствената алтернатива на нечестието в света. Постоянството в Христовото учение е пряко свързано със следване на Божието Слово.
Свещените Писания могат да ни направят мъдри за спасение чрез вяра в Исус Христос. Цялото Писание е Боговдъхновено и е полезно за поука, за изобличаване, за поправление (колкото и болезнено да е), за наставление в правдата. Писанието всъщност е от основна важност за нашия християнски живот. Чрез Писанието тълкувано от Святия Дух ние можем да се спасим. То е в състояние и да ни подготви да бъдем Божии служители, съвършено подготвени за всяко добро дело. А всяко добро дело е това дело, което именно Писанието ни разкрива, че е добро в очите на Бога.
Слушайте проповедта „Венецът на успеха и венецът на правдата“ в YouTube канала на Християнски мисионерски център – Видин.
Християнски мисионерски център Видин 