Духовните дарби и Божието царство

Темата за духовните дарби е от изключително значение за всеки християнин. Често ние се лутаме от пълното им отхвърляне (като реакция срещу фалшивото им приложение, с което сме се сблъсквали в някои църковни събрания) до безкритичното приемане на практики, представяни за действие на дарбите. Тези две крайности ни объркват и ние се превръщаме или в мърморещи легалисти, или в свръхдуховни имитатори на нещо, което в крайна сметка не разбираме.    

Легализмът отблъсква хората със своята система от неясни правила и ограничения, а свръхдуховността рано или късно ги отчуждава от стремежът към близко следване на Христос. Свръхдуховността не е нищо повече от фалшива духовност – духовност от плътта, в която човек сам си произвежда дарбите заради натиска да е в крак с религиозната субкултура на някое местно събрание. Ето защо можем да заключим, че липсата на осъзнато разбиране и практикуване на духовните дарби е огромен проблем за дейността на църквата.

В 1 Коринтяни 12 и 14 глави апостол Павел обстойно разяснява важни детайли свързани с прилагането на духовните дарби. Важно е да отбележим, че между 12 и 14 глави се намира глава 13 – пасажът от Словото, който най-силно и ясно разкрива същността на Божията любов.

Ако внимателно анализираме текста от 1 Коринтяни 12 глава, ще установим следните важни характеристики, които притежават духовните дарби: Бог е техния автор, Той е Дарителя на духовните дарби; дарбите не са предназначени за издигане личността на употребяващия ги, а за прослава на Христос; дарбите не са за лична употреба и изява, а за обща полза; дарбите оперират в общността от вярващи; християнската общност функционира като едно тяло, което притежава различни части; Бог е поставил частите на тялото както на Него е угодно.

Духовните дарби са ни дадени, за да служат на интересите на Божието царство, а не за издигане земния авторитет на местната църква. Посланието на царството е по-важно от посланието на църквата, защото църквата е подчинена на целите на царството. Ето защо небесното влияние на една църковна общност се определя не от външния ѝ блясък или от броя на членовете ѝ, а от покорството ѝ към истината.  

Резултатът от автентичното опериране в духовните дарби се проявява в това, че църквата започва да функционира в сила и свобода. Силата и свободата са фундаментални характеристики както на Царя, така и на Неговите поданици. Сила ни е нужна, за да свидетелстваме за Христовото възкресение, а свободата е крайно необходима, за да можем да я приложим във взаимоотношенията ни с другите хора и в преследване целите на царството.

Ако една църква е неефективна, то е защото тя има недостиг на сила и свобода. Липсата на сила и свобода е резултат от неправилно (легалистично или свръхдуховно) отношение към дарбите на Духа. По тази причина е крайно време да осъзнаем, че е настъпил моментът за библейски подход към даровете, които Бог ни е приготвил, за да станем ефективни в мисията да издигаме името на Господ Исус Христос.

Слушайте цялата проповед „Духовните дарби и Божието царство“  в YouTube канала на ХМЦ – Видин.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Create your website with WordPress.com
Get started
%d блогъра харесват това: