За разделението в църквата

Разделението в църквата е проблем, който съществува още от I век след Христа. Процесът на разпадане на взаимоотношенията в християнски общности винаги е съпътстван с неразбиране и огорчение, които са носили и продължават да носят душевна болка на много вярващи хора. Днес – в епохата, в която заради умножаването на беззаконието любовта на мнозинството охладнява, е необходимо повече от всякога да търсим честно причините, довели до разбиването на братските отношения, и да се стремим към изцерение и единство.

Казаното в горното изречение звучи добре, но сякаш не е лесно приложимо. За да бъдем хора на помирението, трябва да разберем, че единството в Господа не е някаква лишена от здрав разум механична еднаквост на хората от една църква, а състояние, в което с цялото си сърце, ум и сила трябва да станем едно с Исус. Разбира се, това изявление има своето практично измерение в конкретните житейски ситуации и затова е нужно да прилагаме библейския текст в ежедневието си. А когато Словото стане част от живота ни, ще видим, че съществуват обстоятелства, при които, за да изберем да бъдем едно с Бог, ще трябва да прекратим конкретно взаимоотношение с някого или с група от хора.

Докато критикува църквата в Коринт (1 Коринтяни, 11 глава), апостол Павел изразява две меко казано шокиращи твърдения:  А като ви заръчвам следното, не ви похвалявам, защото се събирате не за по-добро, но за по-лошо. Защото първо слушам, че когато се събирате в църква, ставали разделения помежду ви; (и отчасти вярвам това; защото е нужно да има и разцепление между вас, за да се яви кои са одобрените помежду ви (1 Коринтяни 11:17).

Първото твърдение на апостола е, че можем да се събираме не за по-добро, а за по-лошо, а второто е, че понякога разцепленията са нужни, за да стане ясно кои са одобрените помежду ни. Оттук възниква въпросът възможно ли е църковните събрания да не служат за доброто на участниците в тях? Очевидно да – ако в тях не се търси единството с Господа, а нещо друго, като служене на мамона, или се толерира някаква друга форма на идолопоклонство. В такива общности рано или късно се стига до разцепления.

Ако обаче наистина се стремим да бъдем одобрени от Бог, не бива да се притесняваме. В Изход 14:14 се твърди следното:  Господ ще воюва за вас, а вие ще останете мирни. Това е едно невероятно уверение, че Същият Бог, който извиква цялата вселена в действително съществуване, ще воюва за нас, ако ние останем в състояние на мир с Него. Бог воюва за нас, когато ние не се опитваме да защитаваме собственото си его, но търсим на първо място Неговото царство и Неговата правда .

Слушайте цялата проповед „За разделението в църквата (избрано от редактора)“ в YouTube канала на ХМЦ – Видин.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Create your website with WordPress.com
Get started
%d блогъра харесват това: