Границите на свободата

Граница като че ли е последната дума, която ни идва наум, когато разсъждаваме за това какво представлява свободата. Нали свободата затова е свобода, защото не трябва да има нещо, което да я ограничава? Така е, но само на пръв поглед; така е, но е много важен контекста, в който боравим с понятието. Темата за свободата някак си естествено ни отвежда в „абсурдите“ на Божието царство, защото има свобода, която причинява робство и „робство“, което всъщност е свобода.

Свободата е вътрешно състояние (резултат от вкореняване в Словото и в учението на Христос), което има външни проявления. Заради липсата на корен в същността на учението на Христос и непознаване на Учителя, когато свободата е преди всичко външна, то тя се превръща във фалшива религия. Днес много църкви, парадирайки, че не са религиозни всъщност по фалшиво религиозен начин отхвърлят „границите“, които Бог е поставил в Словото Си. Истинското християнство е учение; то е структурирана истина; то е съдържание, носещо Живот, защото истинското християнство се съобразява със стандартите и логиката на Господа.

Ето един пример: с призива да влезем през тясната порта, Господ сякаш ни предизвиква да разсъждаваме за нуждата от ограничения. Пред нас има широка и красиво извезана врата, през която свободно можем да преминем, и една най-обикновена тясна порта; толкова обикновена, че е логично да бъде пренебрегната. Защо Господ иска да преминем именно през тясната порта? Отговорът на този труден въпрос е учудващо лесен.

Бог ни обича изключително много и ни предизвиква да направим правилен избор, защото Той знае точно какво има от другата страна на широката порта – същата, която примамливо ни подканя да минем през нея. Бог иска да повярваме, че единствено след тясната порта съществува истинска свобода – свобода, в която няма ограничения. А в свободата, която е след тясната порта няма ограничения, защото ограниченията на тясната порта са причината и егото, и грехът ни да не могат да преминат от другата страна.

Неограничената свобода е там, където е Христос; затова само Христос във нас (това, което Той е вдъхнал в сърцата ни) може да премине през тясната порта, за да се намерим на мястото на неограничена свобода. Бог е поставил ограниченията на тясната порта, защото много добре знае, че нашето его не може да понесе свободата. Необходимо е да се разделим с егоистичните си амбиции и намерения, защото само така можем да вкусим от истинската свобода. Само по този начин ще можем да преминем от другата страна на вратата – там където егото ни не присъства и не може да опорочи същността на свободата.

Слушайте цялата проповед „Границите на свободата“ в YouTube канала на ХМЦ – Видин.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Create your website with WordPress.com
Get started
%d блогъра харесват това: