Християнски герои от близкото и далечно минало – Георг Мюлер

Георг Мюлер (1805 – 1898 г.)

На 9 март 1898 г. 93-годишният Георг Мюлер най-сетне приема предложението на Джим Райт да получи помощ при сутрешното си обличане. Той поглежда зет си с благодарност за неговите грижа и вярност и тихо обещава: „Утре, Джим. Изпрати ми помощник утре.” Това утре за Георг обаче така и не настъпва. Същата вечер той води молитвено събрание в къща номер три от „Ашли Даунс“ – комплекс от няколко сгради използвани като сиропиталища – след което се качва в стаята си, прочита кратък пасаж от Библията и си ляга. Около пет часа на следващата сутрин Георг Мюлер – „бащата на сираците от Бристъл“ – спокойно умира в съня си.
 
Към девет часа сутринта жителите на град Бристъл вече знаят. Камбаните на всички църкви зазвъняват и стотици мъже и жени се втурват към „Ашли Даунс“, за да проверят от първа ръка дали новината за смъртта на Георг Мюлер е истина. Няколко дни по-късно се провежда най-голямата погребална служба в историята на Бристъл. Всички магазини и фабрики в града са затворени, а хората са на улицата, за да отдадат последна почит на този, който промени градът им, променяйки съдбите на стотици осиротели деца.
 
Около хиляда и петстотин сираци следват ковчега, като към децата се присъединяват стотици мъже и жени, които са израснали в сиропиталищата на „татко” Георг. През годините в комплекса „Ашли Даунс“ край Бристъл са отгледани над 10 000 деца; деца, които по една или друга причина са изгубили родителите си; деца, които заради милостта на Бог и верността на Божия служител Георг Мюлер, получават шанса да израстнат в среда на християнските вяра, любов и практична добродетелност.
 
Новините за смъртта на „бащата на сираците от Бристъл“ и погребението му са отразени не само в Англия. „Дейли Телеграф“ пише, че Георг Мюлер „е ограбил жестоките улици от хилядите им жертви, затворите от хиляди престъпници и къщите за бедни от хилядите им безпомощни обитатели.“ Мюлер постига невероятен ефект върху обществото чрез своите дейности. Статия в Таймс от 1871 г. пише, че в резултат на служението на германеца от Кропенщедт общо 23 000 деца получават образование в Ашли Даунс, а хиляди са подпомогнати от него да учат в други училища. Мюлер събира средства за отпечатването и разпространението на 64 000 Библии, 85 000 Нови Завета и други книги на религиозна тематика с общ тираж над 29 000 000 броя. Германецът събира и средства за финансиране дейността на 150 мисионери, като подкрепата му за Хъдсън Тейлър и неговата организация „Китайска вътрешна мисия” е от изключително значение за дейността на британеца.
 
Когато човек асимилира какво всъщност е съдържанието, стоящо зад току-що споменатите цифри, логичният въпрос, който би следвало да зададе е този: как е възможно един обикновен човек с нищожни лични доходи да достигне толкова много хора и да промени толкова много съдби. Популярният по това време вестник „Ливърпул Мъркюри” в една своя статия пита горе-долу същото: „Как е възможно да се случи подобно чудо? Г-н Мюлер заяви пред света, че постигнатото от него е резултат от молитва. Рационализмът на деня може и да се присмее на тези думи; фактите обаче остават.“
 
За да вникнем в чудото Георг Мюлер може би ще трябва да се фокусираме върху няколко ключови моменти от неговия живот. На 16-годишна възраст Георг е пристрастен крадец. Тогава за пръв път е арестуван от полицията, но той практикува „занаята“ от доста време. Когато е на 10 години хлапакът краде от баща си, но след като е разкрит получава един доста болезнен „урок“ по зачитане на чуждата собственост. Интересно, но Георг не научава веднага поуките от този урок. Основното обещание, което дава пред себе си (като резултат от срещата с гнева на баща си) не е да не краде отново. Тръпката и приключението от обирите са твърде големи бонуси, за да могат да бъдат изоставени заради един-единствен бой. Това, което Георг Мюлер си обещава, след като понамаляват синините от „дървената лекция”, е никога да не бъде хванат отново.
 
Изпълнението на въпросното обещание обаче не зависи само от ловкостта на младия крадец, но и от умението на властите да залавят престъпници. И полицията прави така, че Георг нарушава обещанието си. Той е заловен и попада в затвора. Баща му го измъква от там, хвърля му още един здрав пердах и го записва в университета в Хале. На новото място Георг си е същия пройдоха – продължава да мами, да играе хазарт и да гуляйства. В кръчмите, които редовно посещава, той е душата на компанията, защото винаги е подготвен с интересни истории от мошеническите си приключения. Един ден чаровният хаймана Георг е поканен да посети група за библейско изучаване. Мюлер с радост приема поканата, защото очаква да събере достатъчно „материал” за смешните истории, които разказва в кръчмата.
 
В онзи момент обаче вятърничавият студент няма как да знае, че намеренията му ще претърпят пълен крах. На събранието за изучаване на Библията Георг се чувства неудобно. Вярващите пеят химни и се държат мило с него. Когато един от мъжете призовава всички да коленичат и да се помолят, младежът е потресен. Георг никога преди не е виждал хората да имат толкова сериозно отношение към изучаването на Библията. Накрая на срещата вярващите изпяват още един химн и лидерът хер Вагнер обявява, че е настъпило време за последната молитва. И с простички думи мъжът заговаря: „Скъпи Небесен Отче, ние Те молим да ни простиш за неверието. Давай ни сили да вършим Твоята воля, като почитаме Теб и свидетелстваме за делото на Твоя Възлюбен Син Исус Христос. Амин. “ Георг чува тази молитва и е изумен, защото тя звучи така сякаш хер Вагнер говори с Някой, Който се намира в стаята! Не минава и седмица, и някогашния нахакан гуляйджия коленичи до леглото си и моли Бог да прости греховете му. Така бъдещият „баща на сираците от Бристъл“ става християнин. Християнин, който отрано разбира, че молитвата, която е в съгласие с Божията воля е мощно средство за постигане на праведни цели.
 
Още в началото на своя християнски път Георг Мюлер иска да стане мисионер. Разбирането му за това как би изглеждало служението му обаче се променя, докато се подготвя в Англия за мисионерското поле. В началото той смята, че ще пътува някъде по далечни земи, но когато вижда множеството сираци по улиците на Бристъл Мюлер приема с вяра, че именно Англия е мястото, на което е призван да служи. Скоро, след като „получава назначението си”, Георг Мюлер се жени и заедно със съпругата си започват да се грижат за осиротели деца.
 
Първоначално подслоняват тридесет момиченца. Виждайки огромната нужда да намерят дом и за другите сирачета, скитащи по улиците на града, Георг наема три къщи, в които настанява 130 деца. Но списъка с нуждаещи се е много, много по-голям. Няколко години по-късно Мюлер решава, че е необходима отделна сграда, която да отговаря на нуждите по отглеждането на 300 деца. Така е създаден домът за сираци „Ашли Даунс“ в Бристъл. През 1870 г. сиропиталището се разраства до комплекс от пет сгради, в които живеят повече от 2000 деца.
 
Изграждането и поддръжката на „Ашли Даунс“ е огромно предизвикателство за човек без средства. Парите, които идват за посрещането на нуждите на сиропиталищата са изцяло от дарения. Всяка постъпила сума (от жълтите стотинки до по-големите дарения) Мюлер записва в специална книга. Немският мисионер има непоклатими принципи: никога не изразходва средства по друго предназначение, освен от изрично заявеното желание на дарителя; никога не отправя призиви към хора, организации или институции за финансова помощ; не пуска обяви във вестници и не афишира по никакъв начин дейността си. Разчита, че Бог ще снабди нуждите му, а неговата отговорност е в молитва да назове конкретната нужда. И чудесата се случват. Почти ежедневно Георг Мюлер получава неочаквани дарения от храна броени часове преди времето за хранене.
 
Един ден, когато всички деца са готови за закуска, отговорничката за провизиите в сиропиталището съобщава на Георг, че храната в Къща № 1 е свършила. „Какво да кажа на децата? ” пита с ужас уплашената жена. Георг я поглежда спокойно и отговаря „Ще се погрижа за това. Просто ми дай минутка”. Преди да отиде в трапезарията, където са събрани гладните сирачета Мюлер зърва с крайчеца на окото си Абигейл – дъщерята на приятеля си Джон и съпругата му Каролин Танусенд. Абигейл често идва в „Ашли Даунс“, за да си поиграе в градинката на комплекса.
 
Георг дава знак на Абигейл да дойде при него. „Какво има?“ пита момиченцето, след като приближава. Мюлер хваща Абигейл за ръката и уверено я повежда към трапезарията с думите: „Ела сега да видиш какво ще направи Бог”. Двамата влизат в столовата, където триста гладни деца седят в очакване на закуската. Георг призовава за тишина и започва да се моли: „Мили Боже, ние ти благодарим за това, което ще ни дадеш да ядем. Амин.” „Но, къде е храната?“ изненадано пита Абигейл, дърпайки Георг за ръкава. „Бог ще я снабди“, тихо й отговаря Георг. Всъщност в онзи момент той няма никаква представа откъде ще дойде храната, за която току-що се помоли; в онзи момент той просто знае, че Бог няма да остави децата гладни.
 
И точно тогава се чува хлопане, след което вратата се отваря. Задъхан, в столовата влиза един от бристълските хлебари, а  в ръцете си държи огромна тава с вкусно миришещ хляб. Развълнуван мъжът се обръща към Георг с думите: „Г-н. Мюлер, снощи не можах да спя. Не знам защо, но си помислих, че тази сутрин ще имате нужда от нещо за ядене. Затова станах в два часа сутринта, за да изпека хляб за децата. Направих достатъчно. Надявам се, че ще ви е от полза.“
 
Докато децата настървено се наслаждават на прясно изпечения хляб на вратата отново се хлопа. Този път се появява млекарят. Той сваля шапката си и се обръща към Георг: „Имам нужда от малко помощ, сър. Току що се счупи колелото на каруцата, с която разнасям мляко. За да я поправя, ще трябва да разтоваря млякото. Ако изпратите някой да свали бидоните с мляко ще ви го дам всичкото. Безплатно, разбира се.” Няколко седмици по-късно Каролайн Таунсенд, майката на Абигейл разказва на Георг, че от този ден дъщеря й завършва всичките си молитви с „Боже, моля те да чуеш молитвата ми, както чуваш молитвите на Георг Мюлер. Амин.“
 
И като обобщение на написаното дотук нека отново прочетем краткия текст от публикацията в популярния по времето на Георг Мюлер вестник „Ливърпул Мъркюри”: „Как е възможно да се случи подобно чудо? Г-н Мюлер заяви пред света, че постигнатото от него е резултат от молитва. Рационализмът на деня може и да се присмее на тези думи; фактите обаче остават.“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Create your website with WordPress.com
Get started
%d блогъра харесват това: