Християнски герои от близкото и далечно минало – Самуел Цвемер

Самуел Цвемер  (1867 – 1952г.)

Християните, които са избрали да разпространяват Благата вест за Божия Син Исус Христос знаят, че има места по света, които са особено враждебни към Благата вест. Опасността за живота на християните по тези места изниква не само заради климата, предразполагащ към разболяване, или заради някакви необичайни географски особености. Рискът там е голям, защото въпросните области са обитавани от хора, чиято отдаденост на своите културна и религиозна принадлежност много често се проявява в извършване на жестокост. Такива места без съмнения са земите, в които властва ислямът.
 
И щом заговорим за християнска мисия в ислямския свят, няма как да избегнем срещата с човека, наречен от множество изследователи на мисионерското движение „апостолът на исляма“. Става въпрос за Самуел Маринус Цвемер – един американец от холандски произход, който въздейства върху съдбите на много хора по света. Животът на Самуел Цвемер недвусмислено свидетелства, че този смел мъж не случайно получава апостолското си „звание“. Няма друг вярващ в новата история на мисионерското дело, който да е допринесъл повече за евангелизирането на мюсюлманите от Близкия изток и Северна Африка.
 
Атмосферата в която расте Самуел Цвемер отрано култивира в него желание да намери своя автентичен път във вярата. Бащата на Сам, Адриан Цвемер, е пастор в холандската реформирана църква, около която се завърта голяма част от живота на семейството. За Сам е трудно да разбере къде точно свършва църковния и къде започва живота на неговото семейство. В къщата на пастор Цвемер тече непрекъснат поток от хора, които идват, за да се срещнат с Адриан.
 
Вероятно един от ключовите моменти в живота на Сам е свързан с разговор, който той провежда с майка си малко преди тя да умре. Болната жена казва на търсещия младеж нещо, което дълбоко ще докосне сърцето му. „Винаги ще помня мига, в който те поставих в люлката за пръв път“, усмихнато споделя жената и продължава с поглед, който пронизва Цвемер до дъното на душата му: „Помолих Бог да те направи мисионер и оттогава никога не съм се съмнявала, че ще станеш мисионер.“
 
От този момент Цвемер вече е наясно с пътя, по който ще поеме. В колежа общува с младежи, които наливат „масло“ в „огъня“ на мисионерския призив на Сам и бъдещият „апостол на исляма“ започва да се подготвя за мисионерското поле. В началото той все още не знае в коя част на света ще иде и затова решава, че докато чака да разбере, най-доброто нещо, което може да направи, е да работи върху обучението си. Самичък започва да се подготвя по медицина, знаейки, че медицинските познания ще са му от полза навсякъде. През този период чете много биографии на мисионери; техният пример го вдъхновява да продължава да копнее за мисионерския живот.
 
Постепенно мислите на Сам започват да се насочват към Арабия. Разказът за живота на млад мъж на име Йон Кейт Фалконър привлича вниманието му към тази част от света. Йон е син на богат шотландски граф. Той е популярна личност във Великобритания – освен, че е запознат с арабската култура, той е световен шампион по колоездене и благочестив християнин. Йон и съпругата му се преместват близо до Аден, днешен Йемен. Знатният шотландец има намерение именно там да открие клиника и сиропиталище. За съжаление, по-малко от година след като пристига в Арабия, Йон умира от малария. Желанието на младия граф да напусне славата и богатството, които са неизменна част от ежедневието му у дома, за да жертва живота си, разпространявайки Евангелието, оказва дълбоко въздействие върху Сам.
 
Историята на Йон помага на Сам да предприеме сериозна подготовка за трудните условия на живот в Арабия. В този период Цвемер се сблъсква с две нелицеприятни истини: 1. Арабският език е изключително труден за усвояване; 2. Почти всички мисионери съзнателно игнорират този регион. И понеже не могат да намерят мисионерска организация, която да ги изпрати да работят сред мюсюлманите, през 1889 г., Самуел и неговият съученик Джеймс Кантин създават Американската арабска мисия.
 
На 7 август 1890 г. Самуел Цвемер и Джеймс Кантин вече са в Бейрут. Двамата мъже активно започват да търсят място, на което да основат своята мисионерска база. В Бейрут се срещат с Корнелиус Ван Дейк, преподавател по арабски, иврит, теология, астрономия и математика, медицински лекар и ръкоположен пастор. Знаменитият учен дава ценни съвети на мисионерите за това как да учат арабски, и ги предупреждава да не се обезсърчават ако не видят с очите си много новоповярвали от местното население.
 
След период на изучаване на арабски език в Бейрут, Цвемер предприема пътуване през Червено море. Преди да стигне до Йемен (крайната цел на пътуването) корабът на Сам е връхлетян от опасна буря. По късно, по време на други свои пътувания той трябва да „съжителства“ с недобронамерени екипажи, да се „пазари“ за живота си с бедуински разбойници, насочили копията си към гърдите му и др. За присъщите рискове в мисионерския живот Цвемер пише: „С Божия суверенитет като основа, с Божията слава като цел и с Божията воля като мотив, мисионерското начинание може да се справи с най-трудната от всички задачи – евангелизирането на мюсюлманския свят. ”
 
Сам и Джим бързо установяват колко различна е арабската култура от тази на християнизираните народи. Това знание хвърля известна светлина върху разбирането защо западните мисионери в Арабия избягват работата сред мюсюлманите. За тях е по-лесно да развиват дейност сред коптските християни и тези от гръцката православна църква, смятайки, че ако събудят вярата на арабските християни, те ще могат по-лесно да обръщат към Христос мюсюлманите.
 
Сам и Джим отчитат три основни предизвикателства, пред които са изправени християнските мисионери по тези земи: първото е езиковата бариера – на повечето мисионери им отнема години преди да се научат да говорят базисен арабски; второто предизвикателство е свързано с факта, че арабите са изключително нетолерантни към чужденците, които твърдят, че християнството е единствения начин за познаване на Бог; и третото, ако арабин се обърне към вярата в Христос, или дори само прояви интерес към Евангелието, прекарвайки време с някой чуждестранен мисионер, животът му може да бъде в опасност.
 
Сам и Джим осъзнават истинността на третото предизвикателство по възможно най-болезнения начин, след като към тяхната мисия се присъединява Камил – християнин от Сирия. Камил има забележителни умения в свидетелстването за Христос сред мюсюлманите. Той познава много добре Корана и използва текстове от свещената за исляма книга, за да води мюсюлманите до разбирането, че Христос е Божия Син – Единственият път за спасение.
 
Един ден Сам получава известие, че Камил внезапно е починал. Цвемер веднага отива в къщата на сирийския евангелизатор. Оказва се, че тя е окупирана от местни войници. Сам и Джим веднага разбират, че нещо не е наред. Подозрението, че Камил е отровен се засилва от натиска от страна на градските власти, тялото на мъжа да бъде погребано незабавно. Мисионерите се опитват да се противопоставят на намерението на властите, за да могат да намерят доказателства за насилствената смърт на сириеца.
 
Опитите на двамата мисионери остават безуспешни. Потресени от смъртта на своя приятел и съратник, двамата американци се наемат да разследват случая. Вниквайки в мюсюлманското право те откриват, че мъж отстъпник (някой, който е напуснал мюсюлманската вяра) трябва да бъде убит. Тази информация убеждава мисионерите, че животът на техния приятел наистина е отнет насилствено; последните месеци преди смъртта си Камил получава множество заплашителни писма от своя баща. В тези писма сирийският християнин е предупреждаван, че ако не се откаже от християнството, и ако не се върне към мюсюлманската вяра, ще бъде убит.
 
Името на Цвемер се свързва не само с постиженията му като служител в Арабската мисия, но и с качествата му на пламенен вдъхновител за каузата за достигане на мюсюлманите с вестта за Божия Син. За дълги периоди той се завръща в САЩ, където на много конференции споделя откровението за Божието сърце за мюсюлманските народи. Със своите огнени слова той мотивира множество християни да се посветят на каузата да споделят Евангелието на мюсюлманите.
 
Самюел Цвемер е познат и с огромния брой публикации, и с богословския си принос към християнската мисия сред мюсюлманите. Самуел е автор на над петдесет книги. Влиянието на Цвемер за християнската мисия може да бъде разбрано едва тогава, когато реално бъде отчетена ролята му на основополагащ богослов по отношение на темата за исляма.
 
Самуел Маринус Цвемер умира спокойно на 2 април 1952 г. – десет дни преди осемдесет и петия си рожден ден. Тялото на Сам е положено в гробищния парцел на семейство Цвемер. На погребението звучи любимия му химн: „Мирът ще последва битката, нощта ще премине в ден.“ А думите му „Единствената ни грижа трябва да бъде да продължаваме агресивно да се борим (за душите на хората), за да победим, независимо от цената, която ще трябва да платим“ отекват много след края на необикновено плодоносния живот на мисионера, който познаваме като „апостола на исляма“.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Create your website with WordPress.com
Get started
%d блогъра харесват това: