Християнски герои от близкото и далечно минало – Уилям Буут

Уилям Буут (1829 – 1912)

Военното дело е значима част от човешкото съществуване, защото то е или ефективно средство за налагане на контрол, или служи за отстояване на справедливи интереси на народите. Историята и философията на военното дело са важни дисциплини, които могат да обогатят общата ни култура и да попълнят празнините в историческите ни (и не само) познания. Историята на военното дело обаче има една сериозна празнина – в нея няма да срещнем информация за може би най-успешната армия, която някога е съществувала на земята. 
 
Успехите на тази армия се изразяват както във факта, че тя завладява територии на пет континента в рамките на едва шест години, така и в ефекта, който оказва върху народите – вместо разруха, смърт, нищета и хаос тази армия помага за възстановяване на човешки съдби и променя към добро множество негативни практики в обществото. Името на тази армия е познато на всички, макар и повечето хора да не знаят почти нищо за нея. Точно така, става въпрос за Армията на спасението.
 
Основател на Армията на спасението е Уилям Буут – обикновен човек, чийто живот е учебник по себеотрицание и посвещение към Божия призив за достигане на изгубените. Разказът за делото на Буут е пример за това как едно бедно момче, което преживява животопроменяща промяна заради вярата в Божия Син Исус Христос, може да застане начело на движение, което разтърсва целия свят.
 
Уилям Буут е роден в Нотингам. Израства в семейство, което няма отношение към християнството. Основният урок, който баща му се опитва да му предаде, е да търси винаги своята изгода. Момчето обаче така и не успява да последва родителската заръка; това разминаване обаче ще се прояви едва след смъртта на баща му. Всичко започва през един съвсем обикновен ден. Докато се прибира в къщи хлапакът Уил вижда на улицата тълпа, която се опитва да се изкачи на специално изградена конструкция, чиято цел е да осигури достъп на желаещите да присъстват на обесването на осъден на смърт убиец. Уилям няма намерение да става очевидец на екзекуцията. Разстроен от вида на жадната за зрелище тълпа младежът се прибира у дома. Малко по-късно разбира, че конструкцията се е срутила под тежестта на желаещите да видят обесването и дванадесет от тях са загинали. Този случай помага на младежа да се замисли върху въпросите за смъртта и живота, и тези мисли не след  дълго го отвеждат към избора да намери живота, приемайки Христос за свой Спасител.
 
Радостта от получаването на Божията прошка е толкова голяма, че Уилям не може да остане пасивен в желанието си да сподели вярата си с другите. Той се включва в местен младежки тим наречен „Мисията”. Целта на младите хора е да проповядват Евангелието в един от бедните квартали на Нотингам. Макар и младежите да срещат множество трудности, в крайна сметка виждат с очите си как се случва пробива. В резултат на проповедите им пословичен пияница от квартала повярва в Бог. Виждайки промяната в живота на някогашния заклет гуляйджия, много хора от общността приемат Христос в сърцата си. Буут е изключително развълнуван и решава да заведе групата новоповярвали на църква.
 
Един ден начело на странна тумба от опърпани, разрошени и немити представители на бедния квартал Уилям отваря вратата на Методиската църква и пред учудените погледи на присъстващите настанява дрипльовците на първия ред. Младият проповедник очаква групата бедняци да получи радушен прием, но реакцията на членовете на църквата е на противоположния полюс. Хората демонстрират погнуса при вида на мръсните новоповярвали. Подобно е отношението и на църковното настоятелство. Уилям е изненадан и силно разочарован, но възникналото брожение сред членовете на църковното общество вместо да го обезсърчи, му помага да осъзнае, че съдбата му е да посвети живота си в служба на отхвърлените.
 
Скоро след този инцидент Уилям се премества в Лондон.Там младият мъж среща Катрин – прилично облечено момиче, което веднага го впечатлява с ума си и с възможността да води дълбоки разговори на теми, които са близки до сърцето му. И се случва логичното – младежът се влюбва в скромната и същевременно дръзка дама, която става негова жена и верен спътник в служението му.
 
След като напуска методистката църква заради доктринално различие, Буут разбира, че не е призван да проповядва в църквата, а извън нея. Той организира евангелизационни събрания в циркова палатка и на открито. Думите на младия проповедник оказват изключителен ефект върху бедните му слушатели, но и му създава редица неприятности. Един от проблемите е свързан със загубите, които собствениците на кръчми търпят заради огнените проповеди на Буут. Пияниците, които иначе съдействат за високия оборот на кръчмите, когато се обърнат към вярата, пренасочват парите си към семействата си, а не към джоба на кръчмарите. По тази причина собствениците на кръчми често прибягват до практиката да плащат на хулигани, които да саботират дейността на Уилям. Не се редки случаите, в които гамените разрязват цирковата палатка, в която Буут проповядва и по време на събрание мятат върху присъстващите различни боклуци в това число и умрели котки.
 
Противно на очакванията работата на Уилям Буут се разраства. Някои вестници започват да отразяват дейността му, защото, служението му, което все по-отчетливо се ориентира към маргиналните слоеве на обществото, води до видим ефект върху множество хора. Тогава се появява нуждата Уилям Буут да направи следващата стъпка. Той основава „Християнска мисия на източен Лондон“, организация, която цели да избавя хората от дълбините на духовната мизерия и да им помогне да подобрят качеството си на живот.
 
Служителите към „Християнска мисия на източен Лондон“ се заемат със задачата да хранят гладните и да им проповядват Евангелието. Популярността на организацията расте с всеки изминал ден. Хората се стичат в читалните, кухните и на другите топли и удобни места, които мисията предоставя като алтернатива на кръчмите. Заедно със свои съмишленици от организацията Буут започва да издава бюлетин на име „Християнска мисия“, който разпространява информация за дейността на „Християнска мисия на източен Лондон“. В рамките на една година тиражът на изданието се удвоява.
 
В този етап от дейността на „Християнска мисия на източен Лондон“ се случва нещо интересно. Разговорите на Уилям с близките му съратници постепенно започват да стават все по-натоварени с военни термини. Може би има повече от един фактор за това засилване на армейската риторика сред лидерството на мисията, но една от най-вероятните причини е свързана с факта, че Гражданската война в Америка е приключила само преди осем години; отзвука от нея все още кънти в съзнанието на обществото и Буут и компания намират верните думи, които не звучат сковаващо религиозно, и в същото време привличат вниманието на масите към духовните истини.
 
Но така или иначе, един ден през 1878 г. докато Буут прочита текста за годишния доклад на „Християнска мисия”, който предстои да бъде публикуван, той обръща внимание на думите „Християнска мисия е доброволческа армия”. Уилям се замисля за миг, след което зачерква „доброволческа армия“ и поправя текста с „Армия на спасението“. Така се ражда знаменитата организация.
 
Мисията започва да използва изцяло армейски език. Библията е наречена „меч“; големите бази на организацията са „цитадели“, а по-малките „крепости“; доброволците са разпределени в съответна „войска“, а „войските“ влизат в състава на „корпус“; служителите на непълен работен ден над петнадесетгодишна възраст стават войници, а работници на пълен работен ден офицери; четенето на Библията се превръща във „вземане на ежедневните дажби“; бюлетинът „Християнска мисия“ е преименуван в „Боен вик“ и т.н.
 
Оформянето и разрастването на Армията на спасението са изключително впечатляващи процеси. За една година след основаването на организацията броят на армейските части се е увеличава драстично. И няма как да е иначе – бившите крадци, проститутки, комарджии и пияници веднъж намерили свободата, идваща с прошката на греховете, след като биват събрани в организация с ясна мисия, с неподражаема ревност и с оригиналност необременена от изкуствено установени религиозни практики започват да споделят вярата си с другите хора от тяхната „черга”.
 
Дейността на армията се разраства с много бързи темпове, но Буут няма намерение да разпространява организацията отвъд острова; докато не получава едно необичайно писмо от САЩ. Една сутрин, след като ежедневната поща пристига, Уилям отваря плик адресиран до него и изважда отвътре изрязана от вестник „Филаделфия нюз репорт“ статия. В статията се съобщава, че Амос Шърли, заедно със съпругата си Ан и дъщеря им Елиза са създали два корпуса на Армията на спасението във Филаделфия. Семейство Шърли е имигрирало в САЩ и просто е отнесло със себе си „генетичния код“ на армията. Така се слага началото на процеса, в който войската от вярващи стъпва на нови и нови територии. В края на 1882 г. по целия свят има 440 корпуса на Армията на спасението, с 1019 офицери; всеки месец отпечатани и разпространени са десетки хиляди екземпляра от списанието „Боен вик“. За шест години Армията на спасението „окупира“ пет континента.
 
Вестниците често определят действията на армията като „екстремно поведение“, но това е едно съживленско движение от хора, които достигат до другите с Благата вест, като в същото време не се страхуват да  воюват за разрешаване на сериозни проблеми в страните, в които организацията развива дейност. С обществената си дейност бойците от армията предизвикват множество противоречия, но и постигат невероятни резултати. Кампанията им за подобряване на условията на труд в Англия се увенчава с успех и парламента приема закони, които са в подкрепа на работниците и спомагат за подобряване на условията на работа. 
 
„Супа, сапун и Спасение!” – това става неофициалният лозунг на Армията на спасението – лозунг, който с три простички думи разкрива огромната палитра от дейности на организацията. Виждайки посвещението на „воините“ на тази странна армия в много страни властите предостъпват сгради на мисията, за да може тя да ги използва за настаняване на хора от маргиналните слоеве на обществото и за създаване на работни места за тях.
 
Когато Уилям Буут умира през 1912 г. 40 000 души присъстват на погребението му. Множество държавни глави и видни личности изпращат съболезнователни писма до семейството му. Това е забележителен край на живота на един обикновен човек, който служи на един Велик Бог. Уилям Буут получава прозвището „Пророкът на бедните“, но днес той е познат като основател и първи генерал на Армията на спасението – войсковата част, която няма аналог в света по отношение на завладяване на територии.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Create your website with WordPress.com
Get started
%d блогъра харесват това: