Вяра или самовнушение

Темата за праведността е важна за всеки християнин. Ние не можем да станем праведни с нашата собствена праведност; нужно е да се покорим на Бог и да търсим Неговата праведност. Заради грехопадението ние се стремим към независимост и в крайна сметка търсим източника на правда и живот в самите нас. Дори и да обличаме тази наша заблуда в религиозни думи, тя си остава заблуда. Ако се обърнем обаче към Единствения Източник на истина, ние ще можем да открием смисъла на нашия живот.

Христос, а не закона е истинския отговор на нашите търсения. Христос изпълнява целта на закона. Христос е „краят на закона“ за тези, които вярват в Него; в английския език „край“ и „цел“ често са използвани като синоними. Христос изпълни закона, не за да го съживи отново, а да посочи нещо, което е по-превъзходно; нещо, което законът не бе в състояние да предостави. Изпълнението на закона от Христос не ни води към връщане към старозаветните заповеди; напротив, то разкрива, че превъзходният път се състои в личното взаимоотношение с Бог в сърцето (а не в храма) и ни предизвиква да обърнем внимание на служението и делото на Божия Син на кръста.

Иначе казано ние трябва да повярваме в Благата вест за смъртта и възкресението на Агнеца. Според посланието на Павел до Римляните става ясно, че вярата идва от слушане, а слушането е от Божието слово. Думите на апостола обаче не трябва да бъдат интерпретирани като обещание, че слушането на Христовото слово автоматично произвежда вяра, а точно обратното – за да се роди и развие вярата, трябва да се слуша Божието Слово; да се слуша с отворено сърце и с разбирането, че то е спасително слово за Исус Христос, Божия Син.

Трябва обаче да сме наясно, че много лъжеучители излязоха в света – фалшиви наставници, които носят противни на по-добрия Нов Завет учения. Един пример, който в продължение на много години е влияел и продължава да влияе на българската църква е „добрата новина за светския успех“. Въпросното учение внушава на вярващите, че чрез Благата вест за спасение могат да направят много пари, материални блага и да постигнат иначе мерзкия за Бога успех в този свят.

И така вярата се превръща в автосугестия (самовнушение) – ако се напънеш и си го представиш, то ще се случи. Няма го, но ти ще го предизвикаш в действително съществуване, ако много силно го желаеш. За да може това лъжеучение да придобие християнски вид, трябва да бъде добавено и името на Исус. Призоваваш името на Спасителя за нова кола, нов апартамент, успешен бизнес и бляскава кариера. Проблемът в едно такова възприятие на вярата е, че тя се превръща в напън за реализация на мечтите ни за светски успех.

Истинската вяра е синхрон на нашите убеждения с волята на Бог, разкрита чрез Исус Христос. Ако искаме нашата си воля и я маскираме с молитви и религиозни заклинания, то тази вяра няма да произведе отговор от Бога. Ако имаме обаче знание и надежда за Божията воля, за Неговото царство, за Неговото спасение, за делото на Исус Христос, то вярата ни, чрез властта, която притежава Христовото име, ще произведе много чудеса, знамения и истински плод за царството.

Слушайте цялата проповед „Вяра или самовнушение“ в YouTube канала на ХМЦ – Видин.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Create your website with WordPress.com
Get started
%d блогъра харесват това: