Християнски герои от близкото и далечно минало – Дейвид Ливингстън

Дейвид Ливингстън (1813 – 1873 г.)

Той е шотландски мисионер, лекар и борец срещу робството. Живее предимно в Африка; живее като пътуващ мисионер, който достига до непознати земи, среща невиждани дотогава от бял човек племена и споделя с останалия свят натрупаната от личен опит информация; живее с плам, който предизвиква уважение, защото изключителните посвещение, смелост и неизчерпаема енергия, които притежава не остават незабелязани; живее така, че животът му продължава да оказва въздействие върху хората, които се докоснат до личността му. Той е Дейвид Ливингстън – един от най-великите изследователи на деветнадесети век.

Разказът за живота му е толкова интересен, че може да прикове вниманието и на най-взискателните любители на приключенски сюжети. Всичко започва от зелената, облачна и дъждовна Шотландия. В Блантайър на 19 март 1813 година протестантското семейство Ливингстън се обогатява с още едно момче – момче на име Дейвид. Детството му го калява и подготвя за тежките условия, които ще го съпътстват през целия му живот. От 10-годишен Дейвид работи на пълен работен ден в тъкачна фабрика, за да помага за попълване на семейния бюджет. Също като баща си Дейвид е дълбоко вярващ християнин, но за разлика от него освен книги по теология чете и много научни трудове.

Дейвид мечтае да пътува по света, за да разпространява Евангелието, да изследва непознати места и да открива непознати животински и растителни видове. Младият мечтател от Блайнтър няма средства, но не оставя това обстоятелство да го разколебае от следването на целите, които си е поставил. Работи усилено и събира пари в продължение на години, за да набере нужната сума за започване на курс по медицина. Решава да учи медицина, защото се вдъхновява от проповедта на един мисионер, който заявява, че на мисионерското поле лекарите могат по-лесно да спечелят доверието на местното население.

След като завършва курса по медицина Дейвид отива в Лондон. Той е приет да се обучава за мисионер в Лондонското мисионерско дружество. Ливингстън обаче е скъсан на един от първите изпити. Този „тежък“ изпит се състои в това да говори пред голяма аудитория по време на църковна служба. Младият шотландец се притеснява толкова, че забравя цялата проповед, която предварително е подготвил. Отваря устата си, но от там излиза само едно притеснено: „Приятели, забравих всичко, което имах да кажа“, след което затваря Библията си и пред озадачените погледи на присъстващите с наведена глава и свлечени рамене се отправя към входната врата на църквата.

Лондонското мисионерско дружество обаче дава втори шанс на притеснителния лекар – шанс, който той използва по най-добрия възможен начин. През 1840 г. Дейвид се дипломира и е ръкоположен като мисионер. Първоначално се надява да замине за Китай, но там избухва първата Опиумна война и през декември 1840 отплава за Южна Африка с ясното съзнание, че ще използва медицинското си образование, за да достигне местното население с Благата вест за Божия Син Исус Христос; същността на мотивите на Ливингстън трябва да бъдат изрично подчертани, ако се стремим истински да опознаем неговата личност, защото, докато другите му постижения са оценявани по достойнство, тази страна на дейността му сякаш съзнателно е поставяна в сянка. 

След като пристига в мисионерската база Куруман Дейвид разбира, че най-успешния мисионер в Африка преподобния Мофат за 20 години е успял да обърне към вярата едва 40 човека. Ливингстън осъзнава, че за да бъде успешен в своята мисия ще трябва да предприема пътувания на север от Куруман. Такива експедиции ще осигурят възможност на младия мисионер да достига с благовестието племена, обитаващи непознати за европейците земи. И Ливингстън се заема с нужната подготовка за изпълнение на целите, които си поставя. За кратко време научава езика на бечуаните; това му помага изключително много, тъй като на този език той може да комуникира с голяма част от племената, които ще срещне по-късно.

При първото си посещение на север Дейвид, заедно с още един британец от Куруман, отиват в не много отдалечено селище. Двамата мисионери са посрещнати радушно, но през нощта са нападнати от такъв рояк от въшки, че за малко да побягнат безславно обратно към базата. На сутринта обаче събират сили и в продължение на няколко дни Ливингстън лекува хората от селото и се опитва да споделя Благата вест.

Първото кратко пътуване е последвано от все по-дълги и многобройни експедиции, при които Дейвид среща нови и нови племена, запознава се с вождовете им и споделя Евангелието. Медицинските познания на Ливингстън лесно „отварят врати” при установяването на по-дълбок контакт с местното население. Междувременно той картографира районите, които посещава, защото смята, че така ще улесни мисионерите, които в бъдеще ще дойдат да служат по тези места.

При една от експедициите Дейвид проповядва Благата вест на племето Мабоца. Първоначално членовете на племето мислят, че странният белокож идва, за да отмъсти за белия търговец, който те са убили преди известно време, отравяйки го. Когато разбира причината за суматохата в племето, за да покаже, че има доверие на хората и че не го е страх, Дейвид иска да му донесат вода, за да си приготви вечеря. Вождът на Мабоца е изключително впечатлен от поведението на белокожия човек и по тази причина изпраща сина си да придружи групата. Ролята на сина на вожда по време на тази експедиция е от жизненоважно значение, защото той информира отчаяните спътници на Дейвид от кои растения в Калахари може да се набавя вода. Ливингстън прави списък на тези растения. Преди да приключи пътуването, той подробно описва тридесет и два корена и четиридесет и три растения в пустинята Калахари, които биха могли да се използват за ядене и за снабдяване с вода.

При едно от своите пътувания Дейвид Ливингстън едва не умира. Напада го лъв. Звярът е огромен и независимо, че първият куршум, който мисионерът изстрелва попада във врата му, лъвът не умира, а напротив – става по разярен. С един скок се приближава до безпомощния шотландец и миг по късно „белокожата плячка” се оказва в устата му. Болката от стискането на лъвските челюсти е жестока. Още преди Дейвид  да разбере какво се случва, звярът го вдига във въздуха и го разтърсва така, както котка си играе с мишка.

Дейвид чувства горещия дъх на лъва върху тялото си и слюнката му се просмуква през скъсаните му дрехи. По някое време животното пуска мисионера на земята и поставя лапа върху главата му. Ливингстън си представя как ноктите на звяра всеки момент ще пробият черепа му. Вместо това лъвът отново вдига Дейвид и го разтърсва. Този път шотландецът ясно усеща как кожата му се разкъсва и костите му се чупят. После чува изстрел, а после… После изгубва съзнание.

Когато Дейвид Ливингстън е изваден от устата на убития лъв (животното е застреляно от член на експедицията), става ясно, че състоянието му е критично. Той обаче се изправя на крака за учудващо кратък срок. Докато се излежава обвит в бинтове мисионерът започва да възприема сериозно идеята да се ожени, което може би допълнително спомага за бързото му възстановяване. Малко след като раните от лъвските зъби заздравяват, Дейвид се прибира в базата Куруман и предлага на Мери да стане негова жена. Мери е дъщерята на преподобния Мофат, мисионерът основал базата Куруман.

По време на трите си най-дълги експедиции между 1841 и 1873 г. Ливингстън установява контакт с много африкански култури, записва местни медицински практики, участва в далечни географски проучвания и работи неуморно като борец срещу робството. Поради естеството на писанията и опита на Ливингстън в колониалната Африка, неговите ръкописи съдържат редица недостъпна дотогава информация, която се оказва изключително полезна за последващите научни постижения. В полевите си дневници Ливингстън описва африкански болести и медицински практики; записва зоологическа, ботаническа и геоложка информация; изработва каталог с географски и астрономически данни и др.

През трите дългосрочни експедиции в Африка Ливингстън изследва части от територията на страни, които днес влизат в границите на Южна Африка, Ботсуана, Замбия, Ангола, Зимбабве, Малави, Мозамбик, Танзания и Демократичната република Конго. Той е първият европеец, който посещава редица африкански племена, непознати за европейците, прекосява Африка от западния до източния бряг, описва водопада Виктория и много други географски забележителности. Неговите ръкописи представляват важен ресурс за литературни дейци, историци, учени, географи и антрополози.

И преди да сложим финалната точка на това кратко биографично есе за Дейвид Ливингстън, нека за кратко се върнем в началото на неговата изумителна кариера. Той е в Лондон, заедно с приятеля си Джоузеф Мур. Първият успешно взет изпит в „Лондонското мисионерско дружество“ е зад гърба им. Двамата приятели и колеги решават да разгледат някои от забележителностите на столицата и затова отиват до Уестминстърското абатство. Сградата е сред основните атракции на Лондон, а една от причините е, че в близост до нея са погребани тленните останки на някои от най-големите личности в английската история. Двамата приятели разглеждат внимателно гробовете на знаменитостите. Необичайна, но интересна разходка – интересна преди всичко, защото в онзи момент Дейвид Ливингстън няма как да знае, че един ден неговото тяло ще лежи именно в гробището на Уестминстърското абатство, защото… Защото тук са погребани тленните останки на някои от най-големите личности в английската история.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Create your website with WordPress.com
Get started
%d блогъра харесват това: