Когато Господ ти умие краката…

Духовният начин на мислене е това средство, което може да отвори очите на хората, за да видят красотата в нещо, което е презряно от всички; и обратно – да установят грозотата в нещо, което мнозинството счита за красиво. Духовният начин на мислене е жизненонеобходимо оръжие за спечелване на битката със света и неговите изкушения.

В среда, която е повлияна от културата на трансхуманизма се променя идеята за красота. Ако под влияние на християнството красивото има съответното проявление, в условията на отхвърляне на християнството най-естественото нещо е възприятието за красота да бъде в синхрон с адските представи на врага на душите ни.

Трансхуманизмът е идеологическо движение, което поддържа идеята за подобряване на човешките умствени и физически възможности, използвайки новите технологии, като в процеса на установяване на новия трансхуманен свят последователите на тази утопия се опитват да преодолеят фундаменталните човешки ограничения и етика. Тоест, новият строй изисква нови разбирания за морал, етика, красота, нормалност и т.н.

Ако се върнем към истинската нормалност обаче и продължим да разсъждаваме за човека с категориите, които не дявола, а Бог е определил ще видим, че Божият съвършен стандарт е непроменяем – към настоящия момент този стандарт е също толкова истинен, колкото в началото – когато светът бе създаден. При Бог има сигурност – Той е Същият вчера, днес и завинаги, а Божието Слово е онази „Канара“, която ни прави да живеем с увереността, че нито едно обстоятелство не може да ни повали.

За да разберем Писанието обаче не рядко ще трябва да сме готови да се сблъскаме с истини, които ще ни предизвикат към промяна. В същото това Божие Слово четем за едно изискване на Господ, което звучи изключително странно за плътския ум. Това изискване, което Господ адресира към Петър в общи линии гласи следното: „Нямаш дял с мен, ако не ти умия краката“. Значението на това предупреждение е страшно, защото да няма дял с Господ означава да няма нищо общо с Него.

За да разберем причината за острата реакция на Божия Син ще трябва да се вгледаме по-внимателно в детайлите на този епизод от служението на Христос. Инцидентът се случва по време на Тайната вечеря. Исус започва да мие краката на учениците си и когато стига до Петър среща приятелски отпор. Петър, знаейки, че един господар не трябва да мие краката на своите подчинени съвсем естествено се противопоставя на необичайното намерение на Христос. Следва реакция на Божия Син, която първоначално ни хвърля в недоумение, но след това ни помага да схванем логиката на Този, Който ни освободи.    

Измиването на краката на учениците може да бъде разбрано единствено след възкресението. Всъщност цялото учение на Христос може да бъде прието и приложено на практика само поради факта на възкресението. Заради реалността на възкресението ние разбираме, че когато Господ умие краката на някого, то Той всъщност променя начина му на мислене. След това действие от страна на Исус апостолите нямаше как да стъпват по същия начин, защото… Защото когато Господ ти умие краката ходенето ти става различно.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Create your website with WordPress.com
Get started
%d блогъра харесват това: