„Който се отрече от Мене пред човеците…“

Духовното спасение и удобството са несъвместими категории. За да притежава едното, човек ще трябва да се отрече от другото. В евангелията Господ Исус поучава, че ще се отрече от този, който от своя страна се отрече от Него. Темата за отричането в Писанието обаче не спира дотук. Божият Син продължава с предизвикателствата, заявявайки, че който иска да Го последва ще трябва да се отрече от себе си.

Историята ни разкрива примера на апостол Петър, който, уверен в ревността си да бъде верен се врича да не се отрича от Господ, но в крайна сметка се проваля в своето намерение. Петър обаче не е единствения, който с делата си се разграничава от Исус. Голяма част от най-близките ученици също се отричат от своя Учител, разбягвайки се при вида на разбеснялата се тълпа, храмовата стража и римските войници. Повечето от учениците не се намират около своя Наставник, когато Той е прикован на кръст.  

Какво в крайна сметка представлява отричането? Думата има следните значения: не признавам; отхвърлям; отказвам; не възприемам нещо за редно; противопоставям се; давам отрицателен отговор; не потвърждавам; отхвърлям; отказвам се от правото си над нещо; не признавам вече за свое.

В българския език „отричам се“ включва корена на думата „реч“. Иначе казано отричане е изказване на разграничаване, нежелание за общение и свързване с някого. Когато някой се отрече от Исус, той изрично (гласно) се разграничава (това не значи, че човек не може да се отрече и мълчаливо, чрез делата си) от връзката си с Исус. Именно отричане е деянието, което Петър извърши в Матей 26 глава, изпълнявайки пророчеството на Господ. 

Апостол Павел предупреждава за навлизане на вълци сред стадото, с цел да отвличат ученици след себе си. Тази дейност представлява отричане на следването на Христос като Месия, а и цели да повлече други хора, които да се отрекат от Него. Вълците в очи кожи най-често са култови лидери, между които има и квази-протестантски пастори, ползващи силата на Евангелието, за да сочат към собствената си личност.

Обратното на отричането е вричането. В Христос се врича този, който желае да Го следва. Как можем да следваме Господ обаче? Исус казва, че човек трябва да вдигне кръста си и така да Го последва. Да вдигнем кръста си означава да се идентифицираме с Божия Син в положителен, но и в отрицателен смисъл; да сме готови да бъдем мразени заради Христос, както Той бе намразен.

Важно е да отбележим, че Христос ни призовава не да скрием, но да вдигнем кръста си. Да издигнем кръста си означава да свидетелстваме по адекватен начина за Господ Исус. Нашият кръст ще е високо издигнат, когато  пътеката на живота ни не следва удобствата, които заглушават желанието да сме близо до Бог. Да вдигнем високо кръста си означава животът ни да е посветен на Божията мисия и Неговото Слово.

Слушайте цялата проповед „Който се отрече от Мене пред човеците…“ в YouTube канала на ХМЦ – Видин.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Create your website with WordPress.com
Get started
%d блогъра харесват това: