Християнски герои от близкото и далечно минало – Атанасий I Александрийски

Атанасий I Александрийски (ок. 296 – 373 г.)

Както през първите векове след Христа, така и днес, в църквата се чуват гласове, които по завоалиран начин омаловажават значението на основни библейски възгледи, твърдейки, че молитвата, поклонението, евангелизацията, мисиите са по-важни от дефинирането на истината. Аргументи от рода на „нека спрем да спорим за евангелието, а да излезем в света, за да го споделим с погиващите“; или: „молитвата е по-силна от аргументите“; или: „трябва да разчитаме на Святия Дух, а не на нашите разсъждения“; или: „Бог иска да бъдe почитан, а не обсъждан“, звучат сякаш много логично, но това е само на пръв поглед. Евангелизациите, мисиите, молитвените събрания имат стойност тогава, когато са подплатени със съдържанието на добре обоснованата, недвусмислена евангелска истина. В противен случай автентичните християнски стандарти лесно могат да станат мишена на варварско посегателство, и евтините културни заместители в крайна сметка да се опитат да замъглят дълбокото, ясно, библейско учение.

Именно това се случва през първите векове – тогава, когато последователите на арианството се борят за надмощие над църквата; това се случва и днес – във времето на голямото отстъпление – тогава, когато множество църковни организации са готови да предефинират основни библейски истини (за брака; за функциите на мъжете и на жените; за свободата на личността; за отношението към Бог и към цезаря и др.) и са готови да прегърнат съвременните прогресистки, неолиберални, вавилонски идеи.

Ако изследваме живота на героите на вярата, ще видим, че всеки от тях е бил готов да даде живота си, за да защити истината за Божия Син. Това е причината делата на героите да говорят дълго след тяхната смърт. Тази истина се отнася както за нашите съвременници, така и за защитниците на вярата през първите векове – тогава, когато църквата е подлагана от врага на душите ни на множество безмилостни атаки, за да може народа, наричащ се с Божието име да бъде отслабен, заблуден и объркан по отношение на своята идентичност.

Такъв герой на вярата е Атанасий, епископ на Александрия от 328 до 373 година. Със своя житейски пример на защитник на истината за Божия Син Исус Христос, противопоставяйки се на арианската ерес, този знаменит Божи служител е една от причините целия християнски свят днес да изповядва своя символ на вярата. Повечето от съвременните християни може би не знаят, но през първите векове битката за дефиниране на Божествената същност на Христос не е била някакъв рехав конфликт между силните на деня правоверни вярващи, от една страна, и малка групичка зашеметени маргинални еретици, от друга. Не. Била е битка, в която понякога по-голямата част от църковните водачи в света са възприемали за истина твърдението на Арий, че Христос е първото творение и оттук,че има различие в същността между Отец и Сина.

С други думи, в историческа обстановка, в която младият народ на църквата е бил на кръстопът по отношение посоката, в която да поеме, е трябвало да се появят смели войни, един от които е Атанасий, за да посочат правилната посока. Тази правилна посока всъщност е верният път, който ние, като че ли сме приели за даденост; време е обаче да осъзнаем, че някой някога е платил цена, за да можем сега ние да се наслаждаваме на плодовете от неговите живот и дело.

Атанасий е роден в християнско семейство в град Александрия или в близкия град на делтата на Нил Даманхур някъде между 293 и 298 г. По-ранната дата се възприема като възможна, поради зрялото съдържание на двата му най-ранни трактата Contra Gentes (Срещу езичниците) и De Incarnatione (За въплъщението), които са написани около 318 г. – още преди влиянието на богословските идеи на Арий да започне да се усеща.

Родителите на Атанасий са достатъчно заможни, за да му осигурят добро образование, което ще бъде от полза за по нататъшната дейност на знаменития епископ, богослов и летописец. Около 319 г., когато Атанасий е дякон, презвитер на име Арий влиза в пряк конфликт с тогавашния епископ на Александрия на име Александър. Донякъде заради подкрепата, която има от влиятелния епископ Евсевий Никомедийски Арий упреква Александър в проповядване на ерес. Впоследствие Арий е отлъчен от Александър и така започва най-големия конфликт в ранната църква – конфликт, който в крайна сметка ще има изключително благотворно въздействие, защото ще предизвика правилното формулиране на доктрината за Троицата.

Конфликтът с последователите на Арий е централен мотив в житейския път на Атанасий, но той не е безпочвено самоцелно пререкание, а е резултат от следване на убеждения, изградени в общение с Бог и угодни на Него хора. Като помощник на Александър Атанасий посещава пустинна област в Южен Египет, където се запознава с вярванията и практиките на ранните пустинни монаси. Те са аскети дали обет за безбрачие, уединение, дисциплина, молитва, простота и служене на бедните. Атанасий е дълбоко впечатлен от тези хора, като в онзи момент той все още не знае, че взаимоотношението им с тях ще е изключително важна част от живота му.

Атанасий е особено привлечен от историята на монаха Антоний. Антоний е роден през 251 г. На двадесет години продава всичките си притежания и се премества в пустинята, но не живее изцяло изолиран живот. Често излиза от пустинната си „база“, за да служи на бедните от близките селища. На тридесет и пет години обаче той се оттегля в пясъчната си „обител“ и в продължение на двадесет години е в такова уединение, че никой не знае дали е жив или мъртъв. Когато става на петдесет и пет години Антоний се връща при другите монаси и приема абсолютно всеки човек, който идва при него за молитва или съвет.

Атанасий е толкова повлиян от тази история, че написва биография на пустинния монах. Тази биография става сигурно свидетелство за силата на писаното слово. Години след като Атанасий преминава от този свят един човек на име Августин прочита биографията на Антоний. Написаното така силно докосва този човек, че оказва основна роля за избора му да се посвети на Христос. Този човек е познат като Августин – християнинът, който ще стане най-влиятелният богослов в църквата през следващите 1000 години.

През 328 г. Александър е на смъртното си легло. Малко преди да умре той вика при себе си Атанасий, за да го назначи за епископ. В случая желанието на Александър изцяло съвпада с това на вярващите от Александрия, които са убедени, че Атанасий има качествата на водач. И така Атанасий е ръкоположен и служи като епископ на Александрия до смъртта си през 373 г. През всичките тези години Божият слуга Атанасий „воюва“ за чистотата на християнството, придържайки се към никейския символ на вярата, който радикално се противопоставя на арианската ерес със заявената истина: „Вярвам…в единия Господ Исус Христос, Божия Син, единородния, Който е от Отца роден, тоест от същността на Отца: Бог от Бога, Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен на Отца, чрез Когото всичко е станало, както на небето, така и на земята; Който заради нас човеците и заради нашето спасение слезе, въплъти се и стана човек. Страда и възкръсна в третия ден, възлезе на небесата и ще дойде да съди живи и мъртви.“

Изборът му да следва и безкомпромисно да издига името на Христос са в основата на факта, че новия епископ на Александрия не се радва на безоблачно служение. Враговете му (последователи на арианството) дебнат епископа, за да го компрометират. След като обаче не могат да открият никакви доказателства за неморален живот заговорниците срещу Атанасий прибягват до използването на фалшиво обвинение. Те подкупват Арсений, епископ в Хипселе (Южен Египет), като се уговарят да се скрие от хорските погледи, за да може да бъде разпространен слуха, че Атанасий е в основата на заговор за убийството му. Лъжата не стига дотук. Заговорниците твърдят, че епископа на Александрия е отрязал едната ръка на Арсений, за да я използва за направата на магия. Съзаклятниците се свързват с Константин и го уговарят да организира публичен процес в Тир. Междувременно обаче един от доверените дякони на Атанасий открива Арсений, скрит в един манастир, завързва го и тайно го довежда на процеса.

В това време делото „тече“ с пълна сила. Като доказателство за вината на епископа на Александрия обвинителите предоставят отрязана човешка ръка.Те не знаят обаче, че Атанасий е подготвен да се защити. По време на процеса той се „заиграва“ с враговете си; в точния момент на висок глас пита своите обвинители: „Познавате ли Арсений лично?“ „Да“, гласи отговора на заговорниците. Тогава Атанасий дава знак на доверения си дякон и мнимата жертва е изведена пред присъстващите на процеса. Пред смълчаната тълпа Атанасий бавно вдига едната ръка на Арсений, а после другата. И следва промяна в хода наделото – съдиите изискват от обвинителите да обяснят откъде са се снабдили с отрязаната ръка.

Въпреки, че става ясно, че Атанасий е обект на заговор той отново е съден. Този път обвиненията са в икономическо престъпление, което подкопава царската власт. Константин обвинява епископа, че е съдействал за спиране на доставките от пшеница от Александрия за столицата Константинопол. Така Атанасий е прогонен и в продължение на една година живее в Тревери (Трир, близо до днешния Люксембург).

Когато Константин умира, новия император изпраща известие до Атанасий и той е възстановен на своя църковен пост. Заговорите обаче срещу принципния епископ не спират. Заради различни атаки срещу патриарха на Александрия следват още четири периода на изгнание: 339-346 г.; 356-362 г.;362-364 г. и 365-366 г. Атанасий прекара последните години от живота си, като изпълнява призванието си да се грижи за хората и да наставлява в правилния път младите свещенослужители. Епископът на Александрия умира на 2 май 373 г.

Примерът на неговия живот говори и до днес на всеки, който има уши да чуе и очи да види величието на Божията истина. Животът на Атанасий продължава да припомня, че да обичаш Христос означава да обичаш истината за Неговата същност; предизвиква ни да следваме истината на Словото, защото тя е по-силна от човешката култура и от крясъка на множествата; смело заявява, че фалшивото единство няма стойност. Църквата не нараства заради компромисно поведение и евтин мир. Църквата расте, когато следва истината, дори това следване да трябва да се случва всред противоречия и преследване.

И накрая нека си припомним още един важен факт свързан с живота на Атанасий. Той взима дейно участие през 343-344 г. във втория Вселенски събор, наречен Сердикийски. Този събор се провежда в днешна София в старата базилика Св. София, в Ротондата „Св. Георги Победоносец“ и в манастира, чиито останки са открити над сегашния Южен парк в долната част на ул. „Козяк“ в кв. Лозенец. И ти, читателю, ако някога се разхождаш по тези места, спомни си, че стъпваш там, където в началото на църковната история е ходил Атанасий – един смирен Божи слуга, който е оказал огромно влияние върху твоя живот.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Create your website with WordPress.com
Get started
%d блогъра харесват това: