Делата, които и след смъртта говорят

Независимо колко бързо или бавно тече времето според субективните хорски възприятия, всеки рано или късно се изправя пред лицето на смъртта. И ако човек има как да погледне към миналото си, той неминуемо ще види една не малка част от пропуснатите възможности, резултатите от грешните решения, компромисите, използваните шансове, добрите избори, устояването в житейските бури и т.н. В края на дните сякаш става най-ясно дали един живот е прекаран в безсмислие или напротив – изживян е така, че да има способността да говори дори и след смъртта.

За да може делата ни да говорят и след края на дните ни тук на земята, ние трябва да изберем да живеем по определен начин. Ако живеем за себе си, то със сигурност се обричаме на забрава, но ако живеем, покорявайки се на Господ, което означава с делата си да прославяме Бог и да служим на другите, нашите дела ще говорят и след смъртта ни. И това не са мили думи на утеха, които адекватно биха звучали на нечие погребение. Не. Това е послание, което идва от Божието Слово.

Ако изследваме живота на героите на вярата от книгата Евреи 11 глава, ще видим, че всеки човек от споменатите в текста е свидетел за вярата в Бог и това е причината делата му да говорят дълго след неговата смърт. Тази истина се отнася с пълна сила и за апостолите и за отците на вярата от ранната църква. Отнася се и за много други християнски герои, които през цялата история са избирали да не търсят своето земно благополучие, а да издигат името на Христос, независимо от цената, която е трябвало да заплатят.

Достигналите до наши дни достоверни исторически сведения за съдбата на апостолите на Христос разкриват примера им на себеотрицание и отдаденост до смърт на каузата на царството. От дванадесетте апостоли само апостол Йоан не умира с мъченическа смърт, но и той преминава от този свят като някой, който страда заради свидетелството за Христос; Йоан е заточеник на остров Патмос.

Важно е да знаем, че не е необходимо да търсим само в далечни и непознати страни примери за герои на вярата. Достатъчно е само да изтупаме праха на забравата от историята, за да видим, че кръвта на християнските мъченици е напоявала още от първите векове почвата на нашите, българските земи.       

Сведенията за стотици мъченици дали живота си край Варна, София, Пловдив, Силистра, Видин и др. дълго време са стояли в сянката на забвението, но свидетелството за живота на тези герои на вярата не може да бъде заглушено завинаги. Защото кръвта пролята за Христос има способността да говори. Кръвта на мъчениците свидетелства за Божия Син и никой не може да я заглуши.

Добрата новина е, че и ние можем да бъдем участници във великото дело на Благовестието, което ще допринесе за това делата ни да говорят и след нашата смърт. Този факт не е повод за гордост, а напротив. Да живеем за Христос е повод за смирение и изтрезняване от заблудите на фалшивата религия.

Слушайте цялата проповед „Делата, които и след смъртта говорят“ в YouTube канала на ХМЦ – Видин.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Create your website with WordPress.com
Get started
%d блогъра харесват това: