Християнски герои от близкото и далечно минало – Уилям Камерън Таунсенд

Уилям Камерън Таунсенд (1896 – 1982 г.) е американски християнски мисионер-лингвист, чиято дейност оказва въздействие върху мисионерското дело по целия свят. През своята шестдесетгодишна служба в Латинска Америка и на други места по света Таунсенд основава и утвърждава WycliffeGlobal Alliance (Глобален алианс „Уиклиф“ – на името на Джон Уиклиф – автор на най-стария превод на Библията на английски език) и Summer Institute ofLinguistics (Летен институт по лингвистика) – две изключително влиятелни мисионерски организации, които си поставят някои амбициозни цели и постигат не малка част от тях.

Целите на Уилям Камерън Таунсенд са: Библията да бъде преведена на езика на всяка една етническа група по света; по-малко известните езици, на които говорят изолирани племена и малцинствени групи да бъдат изучени и документирани; да участва в насърчаване на грамотността и езиковите познания на хора, които нямат достъп до образование; да изпраща на мисионерското поле хора, които да предават на местното население работни умения (като засаждане на портокалови дръвчета, преподаване на курсове по шиене и др.), за да могат тези умения  да се използват за подобряване на условията на живот.

От дните на ранната църква до днес християнски учени и духовни просветители се стремят да превеждат Свещеното писание на говоримите езици, за да дадат шанс на обикновените хора да прочетат благодатните думи, идващи от безпогрешното Божие Слово. В началото Библията е била четена само на оригиналните езици – иврит и древногръцки.  Между 383 г. и 406 г. Евсевий Йероним Софроний (Йероним Блажени) превежда Божието Слово за нуждите на западната църква на латински език, а преводът му е познат под името Вулгата.

До 14 век за западната църква съществува единствено Вулгата и затова преводът на Библията от Джон Уиклиф и Ян Хус, съответно на английски и чешки, е велико реформаторско дело с огромни религиозни и културни последици за Европа и света. Джон Уиклиф пише следните думи: „Миряните трябва да разбират вярата и понеже доктрините, оформящи нашата вяра се намират в Писанието, вярващите трябва да имат Писанието на познат за тях език…“. Точно тези думи вдъхновяват Уилям Камерън Таунсенд близо 500 години по-късно да посвети живота си на мисията да преведе Библията на всички езици, които се говорят по света.

Уилям Камерън Таунсенд е роден в скромно фермерско семейство в Калифорния на 9 юли 1896 г. Докато учи в Occidental College той е повлиян от проповедите на християнски служители, призоваващи църквата да последва своя мисионерски призив. След като завършва колежа Кам (както всички наричат Уилям Камерън Таунсенд) и негов приятел посещават Гватемала, за да продават испански библии. Младите мисионери са силно изненадани, когато установяват, че повечето от местните хора са представители на малцинства, които говорят на родните си малко познати езици, а не на испански.

Един ден Кам се опитва да продаде Библия на представител на народа на Какчикел. Какчикел е етническа група, чийто исторически корени могат да бъдат открити в цивилизацията на Маите. Докато се чуди дали да се снабди с ценната Книга, потенциалният купувач неочаквано провокира Кам с въпроса: „Ако вашият Бог е толкова умен, защо не е научил нашия език?“. Този въпрос се оказва ключов за Уилям Камерън Таунсенд и определя курса на живота му. Младият мисионер разбира, че за да повлияе с Благата вест на хората от недостигнатите етнически групи ще трябва да направи всичко възможно да преведе Библията на родните им езици.

И той прави първата стъпка – веднага се заема да преведе Библията на езика на Какчикел. Първоначално среща огромни трудности, които са на път фатално да го обезсърчат, но след непринуден разговор с известния американски археолог д-р Гейтс, мисионерът-лингвист разбира, че трябва да смени подхода си към „материята“, с която работи. Вместо да прилага латинската „езикова матрица“, т.е. да се опитва да подчини езика на Какчикел на английската лингвистична структура, трябва да потърси уникалните модел и логика на превеждания език. Съветът, който д-р Гейтс дава на Кам променя подхода на младия мисионер към работата му и не след дълго той успява да постигне напредък в превеждането на Писанието на езика на Какчикел.

През 1934 г. Таунсенд основава тренировъчен лагер „Уиклиф“. Лагерът е място за практично обучение на бъдещи преводачи на Библията. Той се намира във ферма, в която няма никакви удобства, за да могат обучаващите се да свикнат да оцеляват на места, на които няма дори базисни условия за живот. Този тренировъчен лагер помага на Кам да изчисти визията си за устройството и целите на организациите, които по-късно основава.

Уилям Камерън Таунсенд  работи до последните дни от живота си. След като е от 50 години в служение, вместо да мисли за пенсиониране, Кам решава да продължи своята преводаческа дейност, насочвайки се към страни, в които предизвикателствата са от съвсем различно естество. Една от тези страни е Съветския съюз – комунистическа федерация, в която вярата в Христос не е толерирана, а Божието Слово няма как да бъде разпространявано свободно. На 72 годишна възраст той отива в Москва. За да може да разгърне мисионерската си дейност, Кам започва да изучава руски по няколко часа на ден и се свързва с руски учени-лингвисти.

През декември 1981 г. Таунсенд е диагностициран с левкемия. Лекарите му правят няколко кръвопреливания, за да го поддържат жив. На 23 април 1982 г. Таунсенд умира спокойно на 85-годишна възраст. На надгробния му камък в малко градче в Северна Каролина е издялано това простичко  послание: „Скъпи хора, служете си с любов един на друг. Довършете призива. Преведете Писанието на всички езици. Чичо Кам.“

Днес от над 7000 живи езика, мисионерите от организациите на Уилям Камерън Таунсенд са превели Библията на над 3300 езика. Мисията продължава.

Цитати от Уилям Камерън Таунсенд:

„Най-големият мисионер е Библията, преведена на майчиния език. Този мисионер никога не излиза в отпуск и никой не го смята за чужденец.“

„Разбирането на Писанието на език, различен от езика на сърцето (езикът, на който мислим и изпитваме емоции) е като да се опитваме да ядем супа с вилица. Можем да вкусим малко от нея, но не можем да се нахраним.“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Create your website with WordPress.com
Get started
%d блогъра харесват това: