Християнски герои от близкото и далечно минало – Гладис Мей Олуърд

Гладис Мей Олуърд (1902 – 1970 г.)

Гладис Мей Олуърд е евангелска християнска мисионерка в Китай. Олуърд е родена през 1902 г. в Едмънтън, Великобритания. В ранните си тийнейджърски години Гладис работи като домашна прислужница. След като приема Божия призив да стане мисионерка, тя получава възможност да завърши тримесечен курс, провеждан от организацията „China Inland Mission“. Поради липсата на напредък в изучаването на китайски език от ръководството на организацията й казват, че тя няма да се справи на мисионерското поле и прекратяват обучението й.

Призивът в живота на Гладис Олуърд обаче е по-силен от обезсърчението от провала в обучението й, и на 15 октомври 1932 г., след като изразходва всичките си спестяванията за билет, тридесетгодишната мисионерка се отправя с влак към Китай – град Янченг, провинция Шанси. Опасното пътуване я превежда през Сибир с Транссибирската железница. В град Владивосток руските комунистически власти се опитват да задържат г-жица Олуърд, но тя успява да избяга от тях и с търговски кораб, плаващ под японски флаг, напуска Русия.

При пристигането си в Янченг, Олуърд работи с възрастната мисионерка Джейни Лоусън. Двете откриват страноприемница на име „Ханът на осемте щастия“. В страноприемницата Гладис и г-жа Лоусън не само осигуряват храна и подслон за пътуващите, но и разказват библейски истории с надеждата да достигнат до сърцата на гостите на хана с Благата вест за Божия Син Исус Христос. За няколко години много хора приемат Христос в сърцата си, което оказва влияние не само на личния живот на новоповярвалите, но и на духовния климат в целия регион. 

В „Ханът на осемте щастия “ Гладис се грижи за над 200 осиротели деца. През 1938 г., когато регионът е нападнат от японски военни сили Олуърд се ангажира да изведе децата далеч от опасната военна зона. Самата тя предвожда втората група от 100 сираци. След многодневен поход мисионерката отвежда беззащитните момчета и момичета на сигурно място. Този преход обаче завършва с тежки поражения върху здравето на мисионерката, която е принудена да се върне за известно време във Великобритания.

Когато стъпва на родна земя се оказва, че някогашната домашната прислужница е станала известна личност заради дейността, която е развила в Китай. Общественото внимание към нея и към работата й предизвиква много хора да станат активни в християнските си служения.
Когато след години Гладис се завръща в Китай става ясно, че животът й е в голяма опасност, защото новата комунистическа власт е изключително враждебно настроена към християнството и към мисионерската дейност на хора като Олуърд. Прогонена от китайските власти през 1958 г. Гладис се установява в Тайван. Там тя основава сиропиталище, където работи до смъртта си през 1970 г. Гладис Олуърд умира на 3 януари 1970 г., малко след 68-ия си рожден ден, и е погребана в Гуанду, Ню Тайпе, Тайван.

Цитати от Гладис Олуърд:

„Ако Бог ви е призовал в Китай или на някое друго място и вие сте сигурни в собственото си сърце, нека нищо не ви възпира…“

„Тревожех се за пътуването си, а Бог ми помагаше през целия път. Това ме накара да осъзная, че съм много слаба. Моята смелост е заради Него. Какво спокойствие само заля душата ми! Макар да знаех, че можех да бъда задържана на границата, имах мир вътре в себе си, защото знаех, че Той никога не се проваля.“

„Орелът, който се рее във въздуха, не се притеснява как ще прекоси реката.“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Create your website with WordPress.com
Get started
%d блогъра харесват това: