Когато разсъждаваме за същността на християнството не бива да забравяме, че освен многото други характеристики християнството е и учение. Нямаше как да повярваме в Бог, ако не бяхме чули думите на някой проповедник, който да ни разкрие Господният план за спасение. Нямаше как да вникнем в Божието Слово, за да разберем състоянието на сърцето си, ако някой не ни беше обяснил смисъла на написаното в Библията.
Божието Слово е учение изпълнено с откровение, практични теми и мистика, които Господ иска да бъдат разяснени на хората. Не е случайно, че Христовото послание е наречено учение както от Господ Исус, така и от Неговите апостоли. Не е случайно и че ние, последователите на Христос, сме наречени ученици. И понеже християнството е учение, трябва да сме наясно, че учението не се изразява само в слушането на лекции. Учението е огромен масив от знания, откровения, инструкции, които не само могат да бъдат систематизирани, но и трябва да бъдат реализирани на практика.
Във всяко систематично обучение има лекционни курсове, след което има упражнения, за да се стигне до приложение на наученото. По същия начин можем да погледнем и на християнството именно защото то е учение. За да има учение трябва да има преподаване; за да има преподаване трябва да има слушане. Ако някой се учи, той се учи с цел да реализира наученото. Целта на самото обучаване е да се постигне целта на това, което учението предлага. В учението на Христос виждаме целта назована във 2 Йоаново 9. Целта е да имаме Бог. С други думи да имаме общение, сигурност, разбиране, близост с Него. В крайна сметка Христовото учение има за цел спасението на душите ни.
Във второто послание на апостол Йоан се говори за нуждата от това да пребъдваме в учението на Христос, но какво всъщност означава този призив? Да пребъдваме в учението означава да стоим в него, да му се покоряваме, да го спазваме. В този смисъл няма как да пребъдваме в учението ако не посветим време, ресурс и усилия в разбирането и прилагането му. За да пребъдваш в Христовото учение във време, в което всеки го отрича, се изисква сила, благодат от Бог, воля, решимост и знание на учението. Пребъдващият в учението на Христос не само познава Бог, но и разпознава идолите, чиято цел е да заблуждават хората. Пребъдващият разпознава идолите, за да им се противопоставя.
Съвременните идоли не са фигури, изработени от човешки ръце (както много добре ги описва пророк Еремия), а идеологии – учения, които карат хората да се покланят на фалшиви богове. Пребъдващият в учението на Христос знае, че един от най-измамния начин да бъдат заблудени хората е свързан с изкривено изобразяване на темата за любовта. Всеки опит да се представи любовта по начин, който няма за цел да издигне Христос и да освободи човек от бремето на греха, а напротив – затвърждава греха и го прави приемлив, желателен и легитимен всъщност води човек към идолопоклонство.
Истинската любов към грешника не се изразява в насърчаване на греха, а в изявяване на Пътя за спасение, който се съдържа в Благата вест за жертвата и възкресението на Божия Син. Истинска любов има там, където има и омраза към злото. Устояването в Божието учение и Неговата любов неминуемо ще ни доведе до това да се противопоставяме на делата на света, защото в крайна сметка учението на Господ изгражда непримиримост към злото.
Слушайте цялото поучение „Християнството е учение“ в YouTube канала на ХМЦ – Видин.
Християнски мисионерски център Видин 