Изворите на живота и болестта на сърцето

Понятието „сърце” заема централно място в художествената литература, философските трудове и религията на всички народи. Неизследимо множество музикални творби възпяват терзанията, изборите и въжделенията на човешкото сърце. Сърцето е изключително важно (изворите на живота извират от него, заявява мъдрецът в книгата Притчи) и именно заради неговата значимост ние трябва да си отговорим на въпроса какво в крайна сметка представлява то според Божието Слово?

Когато говорим за сърце Писанието не визира сърдечния мускул, а това, което определяме като душа – разум, воля, емоции, съвест; тази част от нашето същество, за която се казва, че трябва да обновяваме. Когато се новораждаме нашия дух се съживява, но душата ни (сърцето ни) има нужда от промяна, за да станем съобразни с образа на Божия Син.

Сърцето е тази част от нашето същество, с която възприемаме Божеството. В сърцето ни преживяваме любовта на Бог и това става възможно поради факта, че сърцето на човека притежава тайнствена дълбочина; точно както сърцето на Бог е неизследимо. Безкрая на връзката между човешкото и Божието сърце е възпята от псалмиста с думите „Бездна призовава бездна с шума на Твоите водопади…“ (Псалм 42:7) В тези думи човек усеща колко страшно и чудно е направен; едната дълбочина отразява другата; и докато човек не открие тази дълбочина в собственото си същество няма как да разбере какво означава дълбочината на Божеството.

В Библията сърцето се среща в множество стихове. Изследвайки смисъла, в който е използвана тази дума можем да заключим, че то означава, образно казано, духовен орган, в който се съдържат чувствата на човек – най вече религиозните такива. Сърцето обаче не само чувства; в него се извършват и други дейности на съзнанието. Според Писанието със сърцето си човек мисли (Второзаконие 9:4), взима решения, а освен това то е и скритата интимна функция на съзнанието – съвестта. Пример за това твърдение срещаме в следните думи на старозаветния пророк: „Но ето заветът, Който ще направя с Израилевия дом след ония дни, казва Господ: Ще положа закона Си във вътрешностите; и ще го напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мои люде.“ (Еремия 31:33)

На сърцето също така се преписват много други действия: то се „смущава”, „страхува”, „страда”, „радва”, „весели”, „съкрушава”, „изпълва с мъки”, „храни с наслада”, „изтощава”, „скърби”, „изтръпва”. С други думи сърцето е съзнанието – всичко онова, с което се занимава психологията.

От сърцето са изворите на живота, но тъжната реалност е, че съвременният човек не съумява да опази този свой „духовен орган” и той се е превърнал в разграден двор, в който виреят огромен брой плевели. Сърцата на хората са болни, но сърцата на вярващите в Христос могат да бъдат чист извор, от който да потекат бистри реки, защото Божият Син ни изцери от греха и нечистотията на настоящия век. Болното съвремие изисква изворите на нашите животи да носят чиста вода в този мръсен свят, защото хората, дори и да не разбират, са отчаяни за чистата вода на Благата вест.

Слушайте цялото поучение „Изворите на живота и болестта на сърцето“ в YouTube канала на ХМЦ – Видин.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Create your website with WordPress.com
Get started
%d блогъра харесват това: