Любовта към ближния изпълнява закона

Важно е да изповядваме правилна библейска доктрина, за да не сме заблудени по отношение на нашата вяра, но не по-маловажно е и да изявяваме на практика посланието за любовта на Бог. Божията любов е разкрита в жертвата на Исус и ние трябва да бъдем проводници на тази любов, като част от християнското откровение, послание и живот.

В 1 Коринтяни 8:1 апостол Павел заявява, че знанието възгордява, а любовта назидава. Има редица примери на вярващи, които са силни в доктрината си, но са толкова арогантни спрямо другите, че са противни като хора и са лошо свидетелство за това, в което вярват. Те обръщат внимание на буквата на закона, но са безразлични към съдбата на ближните си.

И тук изниква въпроса, кои са нашите ближни? Ближните не са само нашите съседи (каквото е значението на думата в английския език) или хората, които са ни близки – приятели или роднини. Нашият ближен е всеки човек, с когото влизаме във взаимоотношения, касаещи живота ни.

Думат ближен не е относително понятие, което визира някакъв неясен субект, живеещ някъде далеч; личност, която никога няма да срещнем в живота си. Ние не сме всеприсъстващи; ние обаче имаме определена сфера на действие, в която, като наш ближен можем да припознаем абсолютно всеки човек, с когото влизаме във взаимодействие. Това твърдение е вярно, защото във всяко едно взаимоотношение ние правим морални избори свързани с начина, по който се държим, с изследване на истинските ни мотиви и с решението дали да счетем собствения си интерес за по-важен от интереса на другия.

Бог иска да имаме такова отношение към хората, каквото Самият Той има. Любовта на Бог ни предизвиква да се идентифицираме с нашите ближни, когато те преминават през тежки ситуации, защото ако самите ние бихме попаднали в подобни житейски обстоятелства, щяхме да искаме някой да ни помогне. Ето защо е нужно да осъзнаем, че имаме ангажимент към ближните; към хората, които не са част от нашия вътрешен кръг от познанства. Притчата за самарянина (Лука 10:25-37, Матей 22:34-40, Марк 12:28-34) много ясно доказва това твърдение.

За да растем в познаване на Бог, ние имаме нужда да обичаме ближния си като себе си; да го виждаме с очите на същата любов, с която Бог възлюби нас. Когато отношението ни към човека до нас бъде в синхрон с Божията воля, ще можем да разпознаем нуждата от това душите на същите тези хора, които спадат в категорията на наши ближни, да бъдат спасени от вечна погибел.

Любовта не върши зло на ближния; следователно любовта изпълнява закона пише апостол Павел в писмото си до Римляните; за светиите изпълнението на закона чрез любовта е свидетелство за Бог, когото познават, а за противниците на посланието на кръста е свидетелство за Бог, когото са отхвърлили.

Любовта не върши зло на ближния; следователно любовта изпълнява закона – като християни трябва да помним, че живеем в един Нов Завет, в който чрез кръвта на Исус и Неговата любов ние не вършим зло на ближния и така изпълняваме закона. С други думи Божията любов в нас е тази, която изпълнява закона. 

Слушайте цялото поучение „Любовта към ближния изпълнява закона“ в YouTube канала на ХМЦ – Видин.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Create your website with WordPress.com
Get started
%d блогъра харесват това: