Християнският отговор на антирасистката истерия

След смъртта на Джордж Флойд – чернокож жител от Минесота – отново на преден план изникна проблемът за расовата дискриминация. Непосредствено след трагичния инцидент леви активисти и чернокожи граждани започнаха кампания „Животът на чернокожите има значение“, която за кратко време прерасна в антирасистка истерия по целия свят, предизвикала бунтове, погроми на полицейски участъци и други сгради, а самият нелепо загинал криминално проявен Флойд  едва ли не бе обявен за мъченик.

В създалата се ситуация много християнски служители, като Карл Ленц – пастор на църква Хилсонг Ню Йорк – и популярната певица Лорън Дейгъл, излязоха с изявления, заклеймявайки расизма, нищо че няма недвусмислени доказателства, че задържането на г-н Джордж Флойд е резултат на расистко отношение от страна на полицейския служител.  

Прибързаната и неадекватна реакция на гореспоменатите и други вярващи води до извода, че е важно ние като християни да имаме позиция по въпроса за расизма – позиция, основана на Божието Слово, както и да знаем какъв е правилният отговор на антирасистката истерия.

В 17 глава на книгата Деяния на апостолите е записано, че докато е в Атина, апостол Павел ясно заявява, че Бог „… е направил от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил предназначени времена и пределите на заселищата им; за да търсят Бога, та дано биха Го поне напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас…“. От тези думи на апостола разбираме, че хората са направени от една кръв – т.е. няма основание представители на един етнос, на една държава или регион да се гордеят спрямо другите хора заради своя произход. Бог е благоволил хората да се родят в конкретното време, на конкретното място, с една основна цел – да Го познаят.

В същото време обаче, в Писанията виждаме примери за това, че културната специфика (комплектът от споделени ценности, цели, поведения и практики, който е характерен за дадена организация или група) може да се издига като крепост против познаването на Христос. В обръщението си към Тит апостол Павел дава следните наставления: „…Един от тях, някой си техен пророк, е казал: „Критяните са винаги лъжци, зли зверове, лениви търбуси“. Това свидетелство е вярно. По тая причина изобличавай ги строго, за да бъдат здрави във вярата и да не дадат внимание на юдейски басни и на заповеди от човеци, които се отвръщат от истината“ (Тит 1:12-14). С други думи, за да може жителите на Крит да се покоряват на Христос, трябва да се има предвид спецификата на тяхната култура, за да се предприемат съответните мерки.

Нека сега си представим подобно ниво на честност и смелост от страна на съвременните християни, като това на апостол Павел, по въпроса с чернокожите или други малцинства, чиято културна специфика прави представителите на съответния етнос да са мързеливи, зли, податливи към извършване не престъпления и т.н., което им пречи да познават Христос. Възможно ли ние като християни да не се водим от тълпата, а да заявяваме истината такава, каквато е, дори с цената да бъдем обвинени, че сме крайно десни религиозни сектанти?   

Слушайте проповедта „Християнският отговор на антирасистката истерия“ в YouTube канала на ХМЦ – Видин.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Create your website with WordPress.com
Get started
%d блогъра харесват това: